Здравейте отново!
Днес ще попиша за самочивствието. Много хора имат огромно самочувствие без да го заслужават, а други го нямат изобщо. Самочувствието на съвременен език значи да се ""надуваш"". Понякога то ни е нужно, но в други случаи не е. Хората които имат самочувствие до небето в повечето случаи не го заслужават. Например да са хора които се надуват до такава степен, че не се понасят. Постоянно говорят зад гърба ти и дори се мислят за лидер / като  си помислим, че дори не могат да са такива/. Хората които изобщо нямат самочувствие са точно обратното на тези с "голямата уста"". Те са умни и добри, но ужасно срамежливи и не изразяват мнението си. Има и трети вид хора тези с умереното самичувствие. Те са най - добрите хора които нито са  ""надути"" нито са много мълчаливи. Нека се върна на тези с голямото самочувствие, защото знам, че всички най - много ненавиждаме тях. Те са всъщтност хора които обичат, а се карат за глупости дори и за най - малкото. Те обичат вниманието и ще го получат дори ако трябва да се наранят. Те обаче имат един недостатък - смешни са. Понякога се излагат повече от колкото когато се опитват да унижат друг човек. За съжаление обаче те преобладавт в обществото и се увеличават. Както и да е, ако сте съгласни с това което мисля коментирайте. Следващият ми пост ще е в неделя надявам се. До нови срещи. :)